Софийското село Бистрица е едно от най-големите в страната и освен това има доста колоритни черти в историята си. Това се отнася пряко и за някои от неговите жители, особено за прочутите бистришки баби. Шопският фоклрор, който те изпълняват под формата на различни песни, отдавна им е донесъл известност и слава и в световен, и в национален мащаб. Диана Колева в продължение на дълги години изпълнява ролята на ръководител на хора, а някои от участващите в него са Цветанка Ценкова, Евдокия Балтачка, Галина Танева. Преди точно петнадесет години бабите от селото биват включени в списък на шедьоврите на нематериалното изкуство. Това е част от програмата за културно наследство на може би най-популярната организация в този бранш – ЮНЕСКО. Но в света на музиката бабите не са единствените представители на селото, защото имат сериозен конкурент в лицето на бистришката четворка. Този музикален ансамбъл има своите корени още от далечната 1934-та година.
Тя е част от читалището на село Бистрица и освен това първия в историята на страната оркестър за народна музика. В местността Мали дол всяка година на 9-ти септември, когато се отбелязва денят на Йоаким и Анна, има селски традиционен събор. Друго такова събитие пък се провежда на 14-ти октомври, когато църквата отбелязва паметта на Света Петка. Тогава е всъщност Петковден и съборът се провежда именно в двора на манастира с името на светицата. Благодарение на достъпния за потребителите речник на традиционните диалектни бистришки думи, всеки може да се запознае отблизо с особеното наречие и начина на говорене. Макар че за младите жители такъв начин на изразяване едва ли е толкова практикуван, то възрастното население все още се придържа към него. Не са малко известните и обществени личности, родени на територията на селото. Първият известен такъв е роден през 1836-та година и се казва Никола Крушкин. Той е известен с поне два прякора – Чолака и Апостола, а бащиното му име е Стефанов. За друг човек със същата фамилия, само че с малко име Богдан, се знае, че живее в годините около освобождението на страната от турско робство и се занимава с пеенето на народни песни.
Младен Ангелов или дядо Денко също оставя ярка и трайна диря в историята на Бистрица и в съзнанието на неговите жители. Като основен дарител на читалището, през май 1909-та сградата е тържествено осветена. То носи името на цар Борис, но преди да се стигне до откриването му, Денко купува къща и й прави основен ремонт. Впоследствие закупува първите 40 тома с книги и ги подарява на читалището. Почетното председателство Денко държи от 1939-та година, а четири години по-късно прави дарение на Фонд нова читалищна сграда на стойност пет хиляди лева. Новата сграда е открита години по-късно, през 1968-ма. По-интересното е, че през 1943-та в селото гостува един от най-известните кореспонденти на лондонския вестник Таймс – Джеймс Баучер. Днес една от метростанциите в столицата носи името на журналиста. Във футболно отношение, освен с местния отбор Бистришки тигри, селото е известно и с един от най-добрите за своето време играчи, Васил Тодоров.
